Ника Ступак, 9 години
гр. Черкаси, Украйна
Майка ми е учителка по английски език. На уроци при нея идваше един много забавен млад човек. Казваше се Богдан. Той винаги ми носеше вкусни неща и разказваше смешни истории.
Изведнъж рано сутринта на 24 февруари мама ме събуди и каза, че трябва да си събираме багажа. Научих, че войната е започнала. Богдан вече не идваше при нас. Замина на война. Много ни беше мъчно за него. Мама го търсеше чрез доброволци.
През юли ни провървя – пристигна видеосъобщение от него по мобилния телефон. Той воюваше в батальона „Азов“. Само че сега това беше вече друг Богдан. Сега той имаше брада и се казваше Сварог. Той каза, че всичко е наред, да не се тревожим, и изсвири на пиано една много тъжна мелодия в някаква разрушена къща. Но ние с мама тогава много се радвахме. Какво като къщата е разрушена. Важното е, че той е жив. Ние много често гледахме и слушахме неговото видео. Мама плачеше от щастие. Ние не му пишехме, защото не трябва. Чакахме съобщение от него или от доброволците.
През декември, когато токът, парното и водата спряха, ние пристигнахме в България. Беше топъл и слънчев 6 януари. Ние с мама купихме всичко и наредихме масата, за да отпразнуваме Рождество. В този ден идваха много поздравления по телефона за мама. Тя нали е учителка, всички искаха да я поздравят за празника.
Вече като наближи вечерта, когато се появи първата звезда и седнахме на масата, мама получи събщение от доброволците. Почувствах, че Сварог ни е писал. Но мама се разплака. Не ми показа съобщението. Каза, че Богдан Свириденко с позивна Сварог е загинал в бой в Донецк.
Ступак Ника,9 лет
г. Черкаси
Моя мама учительница английского языка. К ней на занятие ходил очень смешной парень. Его звали Богдан. Он всегда приносил мне вкусняшки и рассказывал смешные истории.
Вдруг рано утром 24 февраля меня разбудила мама и сказала надо собирать вещи. Я узнала, что началась война. Богдан больше не приходил к нам. Он ушел на войну. Мы очень за ним скучали. Мама искала его через волонтеров.
Нам повезло в июле –от него пришло видеосообщение на мобильный телефон. Он воевал в батальоне «АЗОВ». Только это был теперь другой Богдан. У него теперь была борода. Теперь его звали Сварог. Он сказал, что все хорошо, чтобы мы не волновались и сыграл на пианино очень грустную мелодию в каком-то разбитом доме. Но мы с мамой тогда очень радовались. Ну и что, что дом разбитый. Главное он жив. Мы очень часто смотрели и слушали его видео. Мама плакала от счастья. Мы сами ему не писали, потому что нельзя. Ждали от него или волонтеров сообщений.
В декабре, когда не стало света, тепла и воды мы приехали в Болгарию. Было тепло и солнечно 6 января. Мы с мамой накупили всего и накрыли стол, чтобы праздновать Рождество. В этот день приходило очень много поздравлений на телефон маме. Она же учительница, все хотели ее поздравить с праздником.
Уже под вечер, когда появилась первая звезда и мы сели за стол маме пришло сообщение от волонтеров. Я почувствовала, что это Сварог нам написал. Но мама начала плакать. Она не показала мне сообщение. Сказала, что Богдан Свириденко с позывным Сварог погиб в бою в Донецке.